Орис

Орис

25 януари 1954г. На този ден в малкото украинско село Мариинка, в Донецка област, в семейството на фелдшера от държавното стопанство Евгения Тимофеевна и агронома Василий Иванович Цвелев се родил най-малкия син, който бил наречен Сергей. Освен него в семейството вече имало шестгодишна дъщеря Галя, четиригодишен син Валентин, както и бащата и майката на Василий Иванович - Иван Степанович и Татяна Алексеевна. Заедно живеели в две малки стаи на стара държавна къща, докато пет години по-късно не се преместили в свой дом, макар и малък (три стаи с кухненски бокс и веранда), но със собствена градинка и зеленчукова градина. Още повече, че точно отсреща било основното училище – от първи до четвърти клас, което станало отправна точка за обучението на всички деца от малкото село.

От детството по-големият брат запознал по-младия със спорта: те самостоятелно измайсторили от обикновена щанга от колела на трактор, окачили напречна греда за набирания между дърветата, измолили 16-килограмова тежест от завеждащия склада на държавните ферми и усвоили техники на самбо и джудо на пясъчния бряг на язовира с помощта на ръководство за самообучение. Случайността помогнала на Сергей, докато все още бил в училище, да започне да изучава напълно екзотичния по това време спорт - карате - от истински японец, който по напълно неизвестни начини се оженил за украинка.

Трябвало да ходи на тренировка по „бокс“ след занятията в училище, на седем километра от дома, но това било оправдано. Та нали животът в малките миньорски селища бил пълен с всякакви изненади (поради изобилието от враждуващи помежду си престъпни банди), а занятията по бойни изкуства неведнъж помагали на братята да се измъкнат от животозастрашаващи конфликтни ситуации.

От пети до десети клас било необходимо да стигнат до училище пеша два километра и половина, връщайки се у дома след втората смяна вечер или дори през нощта през реката, гъсталаците от тръстика, дълбоките дерета, дългите зеленчукови градини и неголямото гробище. Постепенно нарастващата увеленост в себе си, подхранвано от редовните занятия по бойни изкуства, давала на децата силата да преодолеят страха, както и опасностите и препятствията, които периодично възниквали по пътя към дома от училище.

След като завършва училище през 1971 г., Сергей се опитал да постъпи в институт, но не получил необходимия брой точки и бил принуден да замине за Ставропол, където работил като товарач в завода «Красный металлист» в продължение на една година. След това, през 1973 г., след като работил  още една година като спортен инструктор в Мариинския окръжен потребителски съюз, той постъпил в Кримския селскостопански институт на името на М.И. Калинин в Агрономическия факултет.

В института той продължавал активно да се занимава с джудо, карате и кунг-фу и още тогава започва да пише първата от бъдещите си книги, която включва повече от хиляда фотографии. Тази дългогодишна работа, придружена от ежедневни занимания в секцията по карате, организирана от него в Ялта, както и работата като агроном във винарската ферма «Гурзуф», или като директор на спортно-възстановителен център, завършил с публикацията през 1990 г. на тритомник, озаглавен „Пътят на карате – от ученик до майстор”.

Задълбоченото изучаване на източните бойни изкуства става главната причина за неговото увлечение по дзен будизма, а с него и практикуването на дза-дзен медитация. След публикуването на първото тритомно издание, Сергей започва да пише нова книга - "Посвещението или Пътят на Воина", където основите на физическото и духовното възпитание при практикуването на ориенталски бойни изкуства са дълбоко и последователно разкрити.

Медитирайки много по тази тема, той веднъж успял, в изменено състояние на Съзнанието, да влезе в интуитивно-визуален контакт с много по-развитите от личните си интерпретации (т.нар. „проекции” на Самосъзнанието, „духовния Учител”) и с негова помощ в продължение на пет години, следвайки стриктно интуитивните съвети, се отличил в изкуството на Дълбинната Медитация. Така през 1994 г. той за първи път научил своето Тоново Име - Орис, с което впоследствие започнал да подписва всичките си книги, а много години по-късно напълно сменя с него не само името си, но и фамилията си.

Вместо планираната книга, базирана на резултатите от хиляди Дълбинни Медитации, той скоро написва съвсем различна книга - "Странстванията на Душата", в която споделя първия си мистичен опит по осъществяването на "астралните проекции" и изучаването с тяхна помощ на много детайли в организацията и структурата на така наречените „Фини Светове”. По-специално, той се интересувал от тайната на смъртта и от всички подробности за посмъртното съществуване на човека и затова всичките му медитативни усилия били насочени към проникване по-дълбоко в разбирането на процеса на умиране и към това да разбере какво всъщност се случва отвъд онази невидима граница, която отделя човешкия живот от все още неизвестното състояние на т. нар. „следсмъртие”.

Повратният момент в живота на Орис е лятото на 1996 г. (от 15 юли до 25 август), когато напълно неочаквано за всички роднини и приятели той отива в планините над Ялта и живее 40 дни в малка пещера, която изкопа за няколко дни в отвор между две високи скали. Вода от поток, който тече наблизо, стихотворения-размисли, които редовно се появяват в малка тетрадка, и дълги медитации - това са основните неща, които изпълват живота му през всичките тези дни. Разбира се, такова решение не било спонтанно, а резултат от доста продължителни вътрешни психо-ментални процеси. Той искал да разбере собствения си живот, неговия смисъл и предназначение, което било придружено от неудържимо желание да направи радикални качествени промени в своето Самосъзнание.

Но може би най-важното изпитание, което той възнамерявал да преживее в тази пещера, е способността спокойно да изчака собствената си смърт и да влезе в нея абсолютно съзнателно - чрез състоянието на Дълбинна медитация. През това време в самосъзнанието му се е променило толкова много, че когато все пак настъпил дългоочаквания момент и той все пак задоволил любопитството си и оцелял, се прибрал от планината (загубил 30 кг), той вече бил напълно различен човек, в очите му сияела неугасващата Искра на Познанието на най-съкровената Тайна на човешкото съществуване - Тайнта на "Смъртта". Той осъзнал, че смъртта, както я разбират всички хора, просто не съществува, че тя е най-голямата илюзия, формирана в нашите субективни представи за нас самите и за живота поради много ограничените възможности на нашите системи за възприемане. И той смятал за основна своя задача възможно най-бързо и подробно да съобщи на другите хора за това.

Връща се към предишния си живот като писател, но с голямо желание да сподели с всички хора уникалната информация, която вече е усвоил, докато е в дълбинна медитация. Именно на базата на интуитивните си познания той скоро - от януари 1997 г. до 15 юли 1999 г. - написва книгите: "Душата в зодиака", цикъл от пет книги "Живот без смърт", "Душа и пространство" , „Хора и нехора“, „Душата в другите светове“, „Извънземни“, както и цикъл от 13 книги „Контакти в навечерието на 2000 г.“. Те все още могат да бъдат намерени на някои сайтове в Интернет.

От 15 юли до 27 август 1999 г. Орис, заедно с шестима свои последователи от Швейцария и Русия, бил на платото Ай-Петри в Крим с цел практикуване на съвместни Медитации. Той също така решил да съчетае този период с пост и обет за мълчание. В резултат на уникалния опит, натрупан от групата по време на тази експедиция, впоследствие биват публикувани четири книги под общото заглавие „Дневници на Трансмутацията“.

Повечето хора са много инертни във възприятието си и често са склонни да запазват първоначалните си представи за даден човек в продължение на години или дори цели десетилетия, упорито не искат да забележат многото качествени промени, които са настъпили с него през това време. Но животът на всеки човек е път на непрекъснати психо-психически и физически трансформации, които много често променят хората до неузнаваемост. Това важи и за Орис, за чието творчество, за съжаление, много хора сега, за съжаление, съдят само по книгите, които е написал преди петнадесет или дори двадесет и пет години.

Да, в живота му е имало страст към будизма (почит към бойните изкуства), и православието, и езотериката, които по определен начин се наслагвали върху предишното му творчество. И така, още в средата на 90-те години той – чрез ченълинг и автоматично писане – написва книгите „Евангелието на Христос“ и „Евангелието на Божията майка“. Понякога, за да влезе в медитативно състояние, той използва определени молитви, а на на старите видеозаписи с отговорите на Орис може да се видят икони. А и външно, до 2005 г., той е донякъде подобен на православен монах - дълга брада и коса, кръст на гърдите. Въпреки че до началото на 90-те той работел като ръководител на голям център за отдих в Ялта и бил убеден атеист! Успоредно с повишаването на качеството на информацията, която получава, се променя и неговия образ.

Някои, намирайки старите му книги и видеоклипове в интернет предполагат, че той е повлиян от християнския егрегор. Да, в миналото може би е било така (въпреки че какво е осъдително има в това?), но ако сега се запознаете с книгите по Ииссиидиология, ще разберете, че новата информация изобщо не е свързана с никоя религия и се основава на напълно материална, научна основа, допълваща класическата и квантовата физика, генетиката, психологията, психосоциологията и другите науки със своите уникални идеи, логически и последователно вече отговаряйки на много въпроси, отговорите на които съвременните учени само търсят.

Напускайки Айфаар, хората, които са получили мощен заряд от най-новите еволюционни представи, продължават да се стремят да предадат своите уникални знания на другите. Така в най-различни градове и страни започват да се организират групи за изучаване на Ииссиидиологията, в които се култивира именно  Айфааровския тип взаимоотношения. С течение на времето на различни места на земята, въз основа на инициативни ииссиидиологически групи, започват да се организират международни информационни Центрове за интелектуално-алтруистично развитие, подобни на Айфаар - МИЦИАРи, чиито членове съзнателно, саможертвено и неуморно приближават с високите си стремежи цялото човечество към много по-светли и по-съвършени светове на най-благоприятните варианти на нашето с вас бъдеще.

   От 2009 г. до момента Орис работи върху цикъла от книги по Ииссиидиология. Този цикъл ще включва 20 тома. Към днешна дата вече са публикувани следните томове:

• 1-ви том – Взаимодействието на информацията и енергията като Първопричина за зараждането на Фокуса на Самосъзнанието.

• 2-ри том - Космическите качества като основа на енергийно-информационното проявление на всички Формо-системи на Мирозданието.

• 3-ти том - Разнообразие от Форми на творческа реализация на Човека Космически.

• 4-ти том - Структура и Закони на осъществяването на енергийно-информационната динамика на скррууллерртната система на Мирозданието.

• 5-ти том - Основни творчески възможности за реализация на ллууввумическите Творци в микстумните Форми на НУУ-ВВУ.

• 6-ти том - Биоенергийни процеси на формиране на Фокусната Динамика на Самосъзнанието.

• 9-ти том - Речник на термините на Ииссиидиологията

• 10-ти том – Основополагащи Принципи на Безсмъртието

• 11-ти том - Енергийни и биологични механизми за префокусиране на Самосъзнанието

• 12-ти том - "Ноовремева" динамика на "Универсалния Фокус на Самосъзнанието"

• 13-ти том - Психогенетична обусловеност на проявлението на "човешката" Форма

• 14-ти том - Принципи на резонационността на структурите на Самосъзнанието

• 15-ти том - Осъзнатият Път към Човешките Светове на "личностното" Безсмъртие

В момента авторът работи върху нови песни.

Текстовете на песни, написани от Орис, са включени в сборниците: "Ииссиидиология. Песни. Част 1"  и "Ииссиидиология. Песни. Част 2"